Историята на Мей

Мей е родена в провинция на Вин Ко във Виетнам. Тя се изнася от вкъщи на 14 години за да си намери работа и да подпомогне на нейните родители да издържат тяхното семейство. Две години по - късно тя отива към Пхном Пен с рупа нейни приятели с надежди за започване на нов живот. 

Когато Мей е 23,тя се жени,. Скоро след нейната венчавка нейната майка умира. Не след дълго тя започва да използва херойн. Мей казва, че тя използвала първо херойн за да потисне чувствата на скръбтаа, която е имала, обграждайки смъртта на нейната майка. Тя казва, че тя продължава да използва хероин,  защото той елиминира нейните притеснения за нейния дом и семейство във Виетнам . Когато  семейството на Мей разбира че тя използва херойн, те се отричат от нея. Съпругът на Мей се разделя с нея, една от причите е че   семейството на мъжа й го съветва  да открие по-добра жена, която не е наркоманка,  

когато тя е изгонена за неплащане на наем. Мей,заедно с нейните съпруг и дъщеря, се настаняват на улиците в Беоунг. 

Мей решава да спре наркотиците. Тя поддържа въздържане за два месеца, но изглежда притисната от нейните приятели  да използва отново.

   Три години след като започва да използва хероин, Меи се жени отново и рaжда момиче. По това време тя живее в апартамент в Пном Пен: една година по-късно тя става бездомна, когато е  изгонена за неплащане на наема си Мaи заедно с мъжа си и дъщеря си, се премества на улицита.

Тя решава да спре с наркотиците. Тя се въздържа за два месеца, но почувства натиск от приятелиятелите си че я използват. Тя казва, че тя започва да използва отново херойн, защото тя си мисли, че няма семейство. 

Скоро след като тя се завръща към употребата на хероин, Май е арестувана за инжектиране на наркотици. Тя е взета от ареста заедно с неината две-годишна дъщеря, и те ги повеждат към детох центърът наречен "бърз танц 4." Те са настанени в килия с 29 други хора,в килията няма вода, няма тоалетни, нито легла . Те излизат от клетката два пъти дневно да използват банята, пият вода и ядат. Храната, тя обяснява, беше по-малко от нормалните порции,просто ориз придружен с малко количества зеленчуци.

 Освен дъщерята на Мей има още две други деца в клетката. Едното е на шест месеца, а другото е 10-годишно момче. Всички деца са  затворени с техните родители. Мей съобщава, че служители на бърз танц 4 третират децата, како затворниците, на децата им се откатзва ползването на тоалетната, освен ако не е било по време на освобождодителното време.

Няколко дни след като малко момче избягва, друг човек се опитва да избяга по време на следобеднато свиждане. Трима служители го хващат  и го завлечат в двора кадето го пребиват безсъзнаниде пред очите на всички, включително и деца. Охраната го завърза за  едно дърво и го оставя там за през нощта. Когато Мей се събужда на сутринта човекът е мъртъв, а пазачите заявява,че той е бил избягал. 

Май се бои за живота си и на дъщеря си. Тя избягва с дъщеря си по време на сутрешнато свикване . Тя се връща в Боуенг Тра Бек. Нейната дъщеря е взета от ареста при семейството на мъжай и сега живее във Виетнам.

Понеже Мей е потребител на наркотици, хората веднага предполагат , че е ХИВ-позитивна и я считат за по-ниско от тях. Повечето хора от Камбоджа  имат липса на образование за ХИВ, и затова са склонни да направят своите собствени предположения за вируса. Мей никога не  била изследвана за ХИВ, тъй като тя предполага, че  дъщеря й и съпруга й са отрицателни, и следователно че тя е също е. 

Мей изразява желанието си да спре използвате наркотици и я намалява употребата на хероин до половин. Тя и нейният съпруг в момента работят като "рециклатори," те събират кутии и бутилки, за да  ги продават на местните центрове за рециклиране. Те печелят около $ 5USD на ден от които половината  харчат за хероин. Мей  казва, че цените на хероинът  напоследък са се удвоили и това е още по-трудно да се получи. Тя често дели хероина с други хора и дели парите за да могат да си го позволят. 

Мей се надява да намери постоянна работа, въпреки че тя не търси активно точно сега, и също така да се намери достъпно жилище. Тя смята, че тя ще бъде добър гражданин, нещо което е  много важно за нея, ако тя спре да използва наркотици. Мей остава силна през неиното ежедневие и борбата с бездомните и употребата на наркотици. Тя се надява, че полицията ще спре да прави акций в нейния квартал и изпраща  задържаните в Детох центрове като бърз танц 4. Тя гласи, че в действителност никой не получава помощ в тези центрове, и че, като взимат хора там, полицията  само ги оставя да умрат . Може да се надяваме, че полицията ще стане по толерантна наоколо, и следователно повече ще разбира хората, които употребяват наркотици.